Ъгълът на накланяне на окачването е един от основните фактори, влияещи върху статичната стабилност на автомобила и пряко влияе върху други показатели за стабилност на управлението на автомобила, като недозавиване, неутрална точка на завъртане и странично ускорение. За да се увеличи твърдостта на окачването, повечето автомобили вече са оборудвани със стабилизираща щанга.
За страничната стабилизираща щанга, първо, проектният индекс, пряко свързан с експлоатационната стабилност, е неговата еквивалентна твърдост на търкаляне при колелото и второ, нейната собствена твърдост на търкаляне; Второ, дизайнът на стабилизиращата щанга трябва да отговаря на изискванията за якост; Трето, теглото на стабилизиращата щанга трябва да бъде сведено до минимум, доколкото е възможно.
Когато каросерията на автомобила се движи само вертикално и двете окачвания се деформират еднакво, стабилизиращата щанга се върти свободно в ръкава и не работи. Когато окачването от двете страни се деформира неравномерно и автомобилът се накланя странично върху пътната настилка, едната страна на рамката се приближава до пружинната опора и краят на стабилизиращата щанга от тази страна се движи нагоре спрямо рамката, докато другата страната на рамката се отдалечава от пружинната опора и съответният край на стабилизиращата щанга се премества надолу спрямо рамката. Въпреки това, когато превозното средство и рамката се наклонят, средата на страничната стабилизираща щанга не се движи спрямо рамката. Когато автомобилът се накланя, надлъжните части от двете страни на стабилизиращата щанга се отклоняват в различни посоки, което води до усукване на стабилизиращата щанга. Вътрешният усукващ момент, генериран от еластичната стабилизираща щанга, възпрепятства деформацията на пружината на окачването, като по този начин намалява страничния наклон и страничните ъглови вибрации на каросерията на превозното средство.
